Изложба на Желко Терзиев в Гьоте Институт – Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото
След кратка лятна пауза Гьоте-институт България открива втората половина
на тазгодишната си културна програма с изложба на художника ЖЕЛКО
ТЕРЗИЕВ.
Изложбата се казва „Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото“ и ще може да
бъде видяна в галерията на института между 12-и септември и 3-ти
октомври, а откриването е на 12-и септември, от 18:30 часа, на ул.
„Будапеща“ 1.
Основният въпрос, който Желко Терзиев изследва в рамките на това
творческо търсене е – можем ли да направим паралели между
съвременното изкуство и Дзен?
Въпреки всеобхватността на така формулирания въпрос, авторът няма за цел
съпоставянето на всички техни характеристики една по една, а предимно на
една, но отличителна черта. Именно склонността или неразделната част от
философията и на двете към използването на противоречие или парадокс,
като метод за обяснение и разбиране на феномените около нас или на това,
което наричаме реалност.
Оттук не по-малко интересен изглежда въпросът за съпоставяне на двете
системи по използваните противоречия в тях. Но онова, което е още по-
интересно, е ефектът от използване на противоречия при едната и при
другата система.
Накратко, как е възможно след придържане към еднаква или близка
методология да отключи напълно противоположни ефекти? Как с подобна
методология на ирония и противоречие могат да се възприемат
противоположно различни цели?
В единия случай изненадата и объркването могат да провокират
възприемането на дълбинни разбирания, състояния, определяни като –
„Просветление“, постигане на „Сатори“, разбирано, като път към Истината,
така и самата Истина.
В другия случай отключват ефект за край на изкуството или „демонтаж на
реалността“, ако погледнем чрез анализа на Бодрияр за абстрактното
изкуство – „Парадоксът на абстракцията се състои в това, че
„освобождавайки“ обекта от ограниченията на фигуративността, за да го
върне към чистата игра на формата, тя приковава обекта към една скрита
структура, една по-строга, по-радикална обективност от обективността на
подобието. Тя се стреми да свали маската на подобието и фигуративността,
за да достигне до аналитичната истина на обекта. Под егидата на
абстракцията парадоксално се движим към още по-голяма реалност, към
разкриване на „елементарните структури“ на предметността, с други думи
към нещо по-реално от реалното.“
▬ ▬ ▬
ЖЕЛКО ТЕРЗИЕВ завършва бакалавърска степен по живопис в Националната
художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев / Андрей
Даниел, а през 2005 г., притежава Магистърска степен по Нови медии в класа на
Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.
Самостоятелните му изложби включват: „Котката на Шрьодингер“ (с Красимир
Терзиев), галерия „+359“, София, 2021; „Ако дърво падне в гората и наоколо няма
никого, дали ще произведе звук?“ (с Красимир Терзиев), галерия „+359“, София,
2018; Клуб „Осмата топка“, София, 2008; „Опак“, галерия Пистолет, София; „No
Comments“, галерия Ирида, София, 2001.
Някои от изложбите, в които е участвал са: „Радикален формален анализ“, галерия
„+359“, 2020, куратор Петер Цанев; „Обект на желанието“, галерия „Аросита“,
София, 2018; „Substories“, като част от Project Donau, Карлсруе, 2015; „Substories
Toys“, галерия „Академия“, София, 2014; „SUB form Substories“, галерия „Райко
Алексиев“, София, 2011; „Avalanche, Apocalypse Now, episode 4“, „nbsp“ Gallery,
Париж, 2007; фестивал „Diagonale“, Виена, 2006; XI Bienial of Young Artists from
Europe and Mediterranean, Атина. През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B.
Ruf .Award.