Проектът НОВА ЖИВОПИС НА ДЕЙСТВИЕТО/ СВЪРЗВАЙКИ КАПКИТЕ се явява като експериментално поле за тестване на идеи и техники в изкуството на Йоко и Ина – артистите Йонко и Ина Василеви. 

След като концептуализират технологията си за създаване на живописни изображения чрез свързване на капки от различни пигменти, Йонко и Ина създават своя методология за т.н. “Нова живопис на действието”, както те се обосновават. Произвеждайки по-крупни петна върху повърхността на платното чрез т.н. “dripping” или “капене” и като използват самата капка като инструмент за рисуване, те създават монументална живописна маса върху изобразителното поле. Окрупняването на капките или тяхното свързване в многоцветно петно, всъщност, създава манипулирани от артистите абстрактно-експресивни форми, чиято цветност е едва ли не по определен дизайн, проектиран от тях. Това означава, че тази „нова живопис на действието“ е изключително преднамерена и красотата й е предварително планирана чрез самата технология за създаване на изображения. 

Веднъж подготвяйки и забърквайки всички консистенции от акрилни пигменти и втори път комбинирайки ги в поливалентни цветови конструкции върху платното Йоко и Ина почти не разчитат на случайността, а по-скоро на свободния артистичен жест и намеса чрез капката. Монументалните формати на платната предполагат мултитонно въздействие на живописната тъкан върху зрителя и публиката. Но тук е моментът да се отбележи и отскока от живописта и пренасянето й върху триизмерни и свободно стоящи обекти, които биват трансформирани в този проект, чрез използване на методологията за т. н. Нова живопис на действието, която , както вече се отбеляза, се различава много от тривиалното разбиране и референции към Полак, където е важно самото действие на създаването, а не продуктът като остатък.

Тук, напротив двамата артисти се стремят към преднамереност на действието и акта по създаване на изображения е сведен до внимателно проектиран художнически жест, който е проектиран по определена методология и концепция. Внимателното вглеждане в многоцветните структури върху платната и обектите неминуемо произвежда впечатление за дизайн върху цветовите съчетания и характер на формите. Тезата за това “Дали са декоративни изразните средства на тази нова живопис на действието” бихме поставили под въпрос, изхождайки от по-ранни твърдения като тези на Рудолф Арнхайм в книгата му “Психология на креативното око”, където авторът изключително вещо обяснява оплоскостяването или съкращаването на пространството и изобразяваните обекти като нещо характерно за изящното модерно изкуство. 

Пренасяйки априори тази перцепция за модерното изкуство на автора и съотнасяйки я към обектите и платната на Йоко и Ина, би трябвало да си дадем сметка, че това е една нова, съвременна живопис на действието, която е създадена по всички правила на съвременното изкуство. В комбинация с концептуализирането на определени цветности се оформя експозиция, която кореспондира с всички световни тенденции в съвременната живопис и живописно третиране на обекти.