Радомир Мандов – Художникът, с първата картина в първата българска художествена колекция
Първата картина в първата художествена сбирка в България е създадена от Радомир Иванов Мандов. На 18-годишна възраст той рисува акварела „Останки от цар Асеновата крепост“, с който през 1901 г. се поставя началото на най-старата художествена колекция у нас – днешната Художествена галерия „Казанлък“.
Радомир Мандов е роден на 8 януари 1883 г. в Казанлък в семейство, свързано с Шипка и с богатите традиции на следосвобожденската българска култура. Баща му, учителят Иван Мандов, и брат му – художникът Дечко Мандов – оформят среда, в която младият талант естествено се насочва към изкуството.
След ранния си принос към националното художествено наследство Мандов продължава обучението си в Държавното рисувателно училище (1903–1908), където учи при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка. След завръщането си в Казанлък създава поредица от акварелни пейзажи от района – Старата река, Тюлбето, Стара планина и околните села. Дори когато е поканен да документира процеса по залесяване на крайградските терени, той превръща задачата в десетки произведения с висока художествена стойност.
През 1909 г. Мандов организира първата си самостоятелна изложба, а творчеството му – както и това на брат му Дечко – остава ценна, но малко позната част от българската живопис от първата половина на ХХ век. Работи в жанровете битова сцена, пейзаж и портрет, създава стенописи в различни храмове и активно участва в културния живот чрез читалищната дейност.
