Skener Интервю: Лъчезар Ошавков – „Париж, частен град, резервиран за богаташи!“
Галерия Skener има удоволствието да представи на своята аудитория ексклузивно интервю с известния художник Лъчезар Ошавков, който живее и твори в Париж от 52 години!
Г-н Ошавков, началото на месец септември 2024 година имахте ретроспективна изложба в България, Пловдив – във Вашата родина, какви са Вашите пресни впечатления от нея?

От изложбата в Пловдив вече мина половин година, но аз още пазя един хубав спомен! Връзките ми с Пловдив датират от отдавна. През 60-те години на миналия век, като студент в Художествената Академия, София, работех през лятото по оформяне на „палати“ за Пловдивският панаир. Бях близък приятел с „пловдивчаните“ Йони Левиев, Митко Киров, Георги Божилов (Жоро Слона), Христо Стефанов, които, малко преди мен, следваха и завършиха същата специалност в Академията – „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги (Гочо) Богданов. В това ателие бяме състуденти с Георги Бояджиев (Бояджяна) и, естествено, непрекъснато във връзка. За първи път учавствах в пловдивска изложба доста по-късно. Чак през септември 2018 година по покана на Пловдивската Градска галерия в изложбата „Трима парижани в Пловдив“ с моите приятели Андрей Лекарски и Никола Манев (посмъртно). На тази изложба се запознах с много нови приятели и ценители, както и с първият ми плодивски колекционер, г-н Любозар Фратев. Иложбата от септември 2024 година в галерия Аспект, беше първата ми самостоятелна изложба в Пловдив с мото „70 години живопис“ без да бъде „наистина ретроспективна, но показах картини от различни периоди. Благодарение на галериската г-жа Олга Петрова, изложбата има успех – много посетители, отзиви в пресата и откупки. И двете изложби бяха организирани по инициатива на г-н Димитър Гавраилов, приятел и колекционер, сега пловдивчанин, но живял дълго време в Париж. Използвам случая за да му изкажа искренна благодарност!
Вие творите отдавна в столицата на изобразителното изкуство – Париж – има ли паралели между него и Пловдив (България) ? Какво е различното, или еднаквото?
Не бих се „впуснал в авантюрата“ да правя паралели между Париж и Пловдив! Разликата е голяма! Париж е огромен град (парижкият район наброява 18 милиона жители. Почти три пъти населението на България). Въпреки че отдавна не е „центъра на изобразителното изкуство“, неговото значение в световната култура е неоспоримо. Двореца Лувър е най-големият музей в света с невероятна сбирка от произведения на изкуството! Парижките паметници и „забележителности“ привличат десетки милиони туристи от всички крайща на света. В Париж живеят и работят стотици хиляди художници от най – разнообразен произход. (представете си конкуренцията). Демографски, днешният Париж е съвсем различен от Париж на моята младост, както и начина на живот изобщо. Това не му пречи да привлича като магнит, кажи-речи, всеки жител на земята. Париж е западно-европейски град, носещ всичи положителни и отрицателни страни на това „понятие“! Имам една картина по темата – „Полет над Париж“. Идеята за тази картина ми даде един „надпис“ от някоя стена на Монмартър : „Париж, частен град, резервиран за богаташи!“ Това е текста, който момичето пише „на обратно“ с лявата ръка горе, в небето!
Вие сте си изградили в годините ярък модернистичен и отличителен стил, който е ако мога да си позволя тази съвременна дума голяма „иновация“, който съчетава майсторството на класическата живопис с модерни теми и сюжети. Париж ли Ви повлия за него и модерния пазар или е плод на Ваши търсения?
За моят „маниер“ на работа (не обичам думата „стил“ и нямам „стил“). Някога, „многознаещите“ казваха : „Като излезеш от Академията, веднага забрави това, което си научил там!“ За мен това е пълна безмислица и моето художествено поведение е точно противоположно! Обратно!
Може би, защото съм „левичар“ или защото никога не следвам това, което е „на мода“. Когато пристигнах в Париж, бях силно разочарован след като се запознах с оргиналите на т.н. „модерно изкуство“. Не искам да цитирам имена, но -всичко ми се видя прашно, „непрофесионално“ (антиестетично) изпълнено и, най-вече, преждевременно остаряло! Убедих се, че „големите звезди“ на „модерното изкуктво“ изглеждат много по-добре на репродукция, отколкото в оригинал, а т.н. „стари майстори“ е невъзможно да репродукцираш. Стана ми ясно, че от Делакроа насам, „Човека“ и изображението изобщо, започват да изчезват в „изобразителното“ изкуство! Както и самото това „изкуство“ днес във Франция постепенно изчезва. Не съм сам, който мисли така, нито единствен, който е разбрал, че не в „живописните приьоми“ се крие „новаторството“. В ХХ в. испанеца Салвадор Дали си „служи“ с „класическа техника“ и, на въпроса „какво ново?“(в живописта), неизменно отговаряше : – Веласкес! Но Дали беше и остава художник на миналият век. Но нито Дали, а още по-малко „пазара“ са оказали каквото и да е влияние върху моите „художествени възгледи“, по-скоро обратното. Както във Франция, така и в България съм „пренебрегнат“ от официалното „изкуство“ , което е „на мода“! Естествено и тук и там има ценители и колекционери, които ме подържат!
Къде е мястото на „пазара“ в света на изобразителното изкуство изобщо (метафизически), във Франция и в България според Вас?
На въпроса за „пазара на изкуство“ ще отговоря лаконично – Тук, във Франция, пазара на изкуство изчезна заедно със самото изкуство! Както и поколението на ценители и колекционери отстъпи място на друго поколение, което има други грижи и занимания! Но това е „социологически закон“. Има приливи и отливи. Така и в България, където съществува, сравнитетелно не голям, но все пак „пазар“. Винаги под заплахата на икономическа или политическа криза.
И тук идва мястото на нашия традиционен въпрос, който точно за Вашия – ще използвам Вашия термин „маниер“ е изключително релевантен? Какво мислите за AI изкустовото? Днес всяка AI програма, взема идеи, сюжети и стилове от снимки на традиционната живопис (да не кажем дори „краде идеи“) и само за секунди „изплюва“ готова картина, продукт ?
Не се чуствам компетентен за да коментирам „изкуствената интелигентност“, която може би ще се пребори с „естествената простотия“! Кой знае? Но едно е сигурно, не сме в надвечерието на изобретяване „машина“ или робот за създаване на изкуство! Поне за сега!
Интервюто взе: Георги Динчев
Лъчезар Ошавков е роден в България във Видин на 30 септ. 1940, но след 1944 година семейството му се установява в София, където Лъчезар Ошавков в 1959 година завършва Художествената гимназия, като учител по изобразително изкуство му е Никола Аръшев. В 1961 година започва да учи декоративно-монументална живопис при проф. Георги (Гочо) Богданов в Художествената академия. Завършва в 1967 година и за кратко работи като стенограф в Българската кинематография. В началото на 1968г. напуска България и през Гърция, Македония и Италия се установява във Франция, където следва в Сорбоната – Факултета по История на изкуството и Археология и се дипломира като кандидат на науките (DEA) по социология и семиология на изкуството и литературата във Висшия Институт по обществени науки през 1970г. За да се издържа и финансира следването си той упражнява най-различни професии, като най-любопитната е тази на певец-китарист, когато с неговия приятел Константин Казански основават дуо за руски и цигански романси и са „звезди“ в прочутите парижки заведения „Распутин“ и „Шехерезада“. Паралелно с това той не изпуска четка и палитра, участвайки в Салона на Независимите, Есенният Салон, Салона на Френските художници.
От 1973г. до днес работи с галерията „Етиен де Козон“, намираща се на прочутата улица Сена в Париж. Постепенно неговата живопис става известна сред любители и ценители на изкуството. Появяват се и първите колекционери. Негови творби се показват в САЩ (галерия „Уали и Финдлей“, Ню Йорк и Лос Анджелес), Белгия (галерия „Темпера“), Канада и Япония. Изпълнява монументални поръчки – фрески, мозайки и керамика в Париж, Маракеш, Скопие и Виареджио. След 1995г. излага и в България: галерия „Кавалет“, Варна (до 2010г.); изложби в софийските галерии „Класика“ (2009) и „Арте“ (2012). Носител е на френски и международни награди, между които златен медал за живопис в Далас и Монреал и наградата „Пикасо“ на френското министерство на финансите в Париж (1997).
Тази година Галерия „Еtienne de Causans“ 25 ше направи негова ретроспективна изложба, а паралелно с това се подготвя документален филм за живота и творчеството на Лъчезар Ошавков от режисьора Андрей Чертов.